Хубави неща могат да се случат на концертите от фестивала “Изкуството на Барока”. Провежда се за осемнайсети път – от 30 септември до 20 ноември – и зад този подвиг стои българска “желязна лейди”, великолепната цигуларка и изследователка на бароковите времепространства Зефира Вълова. След като се наложи абсолютно авторитетно, убедително и продължително, както се знае, на международната барокова сцена, тя замисли основа и реализира фестивала заедно с невероятно самоотверженото си семейство, което не можеш да не подчертаеш, защото дори за родната ни традиция на извънредна и вечна родителска преданост, подобно посвещение е впечатляващо.

Петата Лятна академия за духови инструменти в Копривщица бе мъничко екстравагантна за сдружение “Брас перспективи”. Академията е като жив организъм, който не само се развива, но и ни подсказва в каква посока да го променяме, да утвърждаваме стари и да добавяме нови модули, да си позволяваме експерименти, да сме честни пред себе си и да си казваме, че нещо е било интересно и всъщност успешно, но отива встрани от основната ни цел: обучението на младите ни бъдещи колеги за работа в камерни състави и в духов оркестър. Разширихме спектъра на дървените духови инструменти като включихме не един, а два нови майсторски класа - по кларинет и саксофон с Мартин Илиев и по фагот със Сабина Йорданова. 

„Амадис Галски“ от Георг Фридрих Хендел е магична история, изпълнена с любов, ревност, съперничества, рицари, принцеса и магьосница. Цялото великолепие, което преживя публиката на 12 октомври, дължим на Зефира Вълова. Тя създаде фестивала „Изкуството на барока“ и вече седемнайсет години представя на българската публика невероятни програми и солисти. Не мога да не спомена, че благодарение на този фестивал българската публика получи възможност да чуе Ема Къркби, да аплодира Якуб Йозеф Орлински в началото на звездната му днес кариера и оркестър Il Pomo d’Oro, както и много други известни певци и инструменталисти.

Соня Йончева не престава да изненадва и да очарова българската публика при всяко свое гостуване на родна сцена. Така беше и по време на сегашния ѝ, дългоочакван гастрол в София със стилна програма, посветена на емблематична за творческия път на великолепното ни сопрано ярка композиторска фигура – Хендел. Съдбовното й пътешествие – на миниатюрна част от което стана свидетел публиката в Зала „България“, в средата на Страстната седмица, е започнало още в детството ѝ и не е спирало до ден-днешен.

Образователна и научна степен „ДОКТОР“ по „Музикознание и музикално изкуство“, професионално направление 8.3 Музикално и танцово изкуство /Фагот/ Сабина Йорданова – редовен докторант към катедра „Духови и ударни инструменти“, Инструментален факултет при Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Тема на дисертационния труд: „Стилови особености и интерпретация на барокови произведения за фагот с исторически и съвременен инструмент“

This publication aims to research the origin, and follow the development of the early predecessors of the modern bassoon in historical terms. Various documented depictions by various musicologists over the 17th and18th century have been considered, as well as the most recent research on the subject. The publication provides an analysis of the documented development of the historical bassoon, and discusses the repertoire for the dulcian, the baroque bassoon, and these instruments’ application – from the first information about the dulcian, to the development of the four-part Baroque bassoon, in France and the Netherlands.

Той е с италианско потекло и древна история. Гласът му е разпознаваем, а осанката – стройна и издължена. Видът му е пленяващ, а присъствието в масовката – рядко. Тя пък е очарователна млада дама с весел нрав. Смела в решенията си и постоянна в избора си. Заради него изминава разстояния между далечни държави, изучава родословието му на няколко езика, овладява и древните и романтичните му превъплъщения, експериментира и усъвършенства връзката им. Този път във “Виж музиката” ви разказваме една лирично-поетична съвременна приказка за любов от първата нота на музикант към … фагота!

Принудителната изолация у дома притесни всички ни. Каквито и гласове да се чуваха, че пандемията имала и добри страни, защото ни помогнала да се вгледаме в себе си, да обърнем внимание на хората около нас, да станем по-добри, по-човечни, по-толерантни един към друг, по-сплотени и разумни, нищо не потвърди истинността им. Истината е, че бягахме от действителността в нефизическата реалност, че търсехме спасение от отнетия ни досег с живия живот в уподобяването на такъв.

Фестивалът „Изкуството на барока” не страда от липса на публика – музиката, която експонира, със своята хармонизираща красота е достъпна и за непросветени слушатели, а за меломаните е очакваният с нетърпеливост есенен фестивал. Истина е, че в глобалната мрежа можем да открием изобилие от музиканти и ансамбли, проповядващи идеите на исторически информираното изпълнителство. Да чуем, да си закупим на достъпни цени еталонни в тази сфера записи, както и най-новата продукция със старинна музика. Но колкото и да е перфектен един запис, изпълващ ни с възхита, преживяване от друг порядък е събирателната енергия, която се завихря в концертната зала и напластява съкровение от емоции, така невъзможно поддаващи се на описание.

Срещнахме се със Сабина Йорданова, за да си поговорим за фагота и това защо го наричат клоуна на оркестъра, за образованието в Германия и музикалните заложби при децата, които родителите трябва да забележат и поощрят.